Постинг
19.03.2010 11:38 -
Тя
Тя
Тя
Тя те гледа, а ти си мислиш:
“Сякаш ще ме разбере”.
Но тя прониква в твоите мисли-
познава те прекалено добре.
Усмихва се, а ти се осъмняваш
в щастието,
изписано на нейното лице.
Може би се заблуждаваш,
но е леко фалшиво с такова сърце.
Коварство лукаво пропуква повърхността
и е смешно, че и тя го осъзнава.
Полъхът леден на опастността,
че само ти я виждаш такава.
Но имаш ли сили да я промениш,
дори на парчета да я разбиеш,
не само нея ще нараниш,
но и себе си ще убиеш.
А тя те гледа, сякаш с насмешка,
протяга ръка и те стига.
Колко силно искаш това да е грешка,
а тя да не е така безумно красива.
В тези моменти, когато е жива
е трудно да отречеш,
че само заради нея те има,
само на нея можеш да се опреш.
В тези моменти, когато те гледа
съзирайки в твойте очи
как се разкъсваш в дълбока дилема,
а тя се подсмихва и само мълчи.
Колко надежда е имало някога,
колко мечти са намирали дом,
а само тя ти остана след вятъра
донесъл ти само разгром.
Колко приятели, колко любовници
са намирали утеха и помощ от теб,
а сега са далечни и празни бездомници,
само тя е още със теб.
Сега тя е различна,
сама го постигна да бъде мразена.
Само ти знаеш, че съдбата й е трагична,
но тя дълбоко в тайна е пазена.
Сега сте заедно и тя чака истина,
но ти си мислиш:“И аз ще мълча”.
Тя те гледа и сякаш е искрена,
но ти осизнаваш, че пак е лъжа.
Суровост и упреци, и тежки сълзи
и молба срещаш в двете очи,
но нямаш смелост да признаеш дори,
болката много е, а истината боли.
Време е вече, дори да отричаш,
тя ти притежава душата,
дори да не я обичаш,
дори да хвърлиш огледалото
на земята.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
