Постинг
19.03.2010 11:33 -
Човешки живот
Човешки живот
Живота е изкуство - живей и твори.
Живота е любов - създай и умри.
Живота е болка - кърви и гори.
Живота е смисъл - иди го разбери.
Живота е въртележка - върти се, докато може.
Живота е черна пешка,
но бяла да е все не може.
Живота е игра - играй и се забавлявай.
Живота е суета - спаси се и избягай
Живота е магия,
но и черна дори.
Ти мътилката хвърли я,
само чудото хвани.
Живота е сън,
а сънят е реалност.
Ежедневието е процес,
изпълнен само с баналност.
***
За мен е важно да има смисъл,
но дали по начало Господ го е орисъл?
Може би ако не беше пуснал в рая
ония двама посетители,
сега хората нямаше да бъдат вредители.
И ако Дядо Господ направи сега посещение,
дали би поискал за човешката раса унищожение?
Но живота е даден, затова го живей. Какъвто ще да бъде, ти го умей. Че дядо Господ като дойде и ти зададе тоз въпрос: “Кажи, чадо мое, живееш или го караш на пост?” да кажеш, че постиш само от пошлост и от злина, а от живота взимаш от всичко, що ти иска душа. Да кажеш, че си християнин, нищо че свещи не палиш. Да кажеш, че не си тиранин, Нищо, че само себе си храниш. Да кажеш, че имаш семейство, та дори да е само котарака. Да кажеш, че майка си обичаш, нищо, че я наричаш “дърта сврака”. Да кажеш, че си девствен, че не знаеш секс какво е, нищо, че нагонът ти е естествен, а съседката не я интересува с кого е. Да кажеш, че не си крадец- ти си взимаш, то не е кражба. Да кажеш, че си културен деец, за КУЛТУРСТВОТО двойна дажба. Да кажеш, че не си убивал, че не посягаш на други хора, нищо че цигани си избивал, то по-добре, не да пълнят затвора. Да кажеш, че винаги си служил с честност и на приятел си помагал, нищо, че за едната известност душата си си продавал. Ти да го кажеш, пък дядо Господ прощава. И ако се явиш на олимпиада и награда ти дава. Пък ти казва да вземеш каквото искаш, за каквото ламтиш. Пък после, ако е речено, ще си го заплатиш. Така работи Дядо Боже- ти си взимаш и се молиш. Той прощава, ако може, ти си солиш и се лоиш.
Но живота е даден, затова го живей. Какъвто ще да бъде, ти го умей. Че дядо Господ като дойде и ти зададе тоз въпрос: “Кажи, чадо мое, живееш или го караш на пост?” да кажеш, че постиш само от пошлост и от злина, а от живота взимаш от всичко, що ти иска душа. Да кажеш, че си християнин, нищо че свещи не палиш. Да кажеш, че не си тиранин, Нищо, че само себе си храниш. Да кажеш, че имаш семейство, та дори да е само котарака. Да кажеш, че майка си обичаш, нищо, че я наричаш “дърта сврака”. Да кажеш, че си девствен, че не знаеш секс какво е, нищо, че нагонът ти е естествен, а съседката не я интересува с кого е. Да кажеш, че не си крадец- ти си взимаш, то не е кражба. Да кажеш, че си културен деец, за КУЛТУРСТВОТО двойна дажба. Да кажеш, че не си убивал, че не посягаш на други хора, нищо че цигани си избивал, то по-добре, не да пълнят затвора. Да кажеш, че винаги си служил с честност и на приятел си помагал, нищо, че за едната известност душата си си продавал. Ти да го кажеш, пък дядо Господ прощава. И ако се явиш на олимпиада и награда ти дава. Пък ти казва да вземеш каквото искаш, за каквото ламтиш. Пък после, ако е речено, ще си го заплатиш. Така работи Дядо Боже- ти си взимаш и се молиш. Той прощава, ако може, ти си солиш и се лоиш.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
